Какво е трахеален колапс?
Колапсът на трахеята при кучета е респираторно заболяване, което се характеризира с колапс на трахеята, което води до постепенното й затваряне, което възпрепятства нормалното преминаване на въздух по време на дишане.
Увеличете трахеята
Трахеята на кучето е канал, изграден от пръстени от хрущял, който позволява на въздуха да циркулира от ларинкса към бронхите на белите дробове по време на вдишване и в обратна посока по време на издишване. Има цервикална част (във врата на кучето) и гръдна част (в гръдния му кош).
Състоянието обикновено е свързано с дегенерация на хрущялните пръстени, които поддържат трахеята, и с необичайно отпускане на мембраната, която я затваря отзад. Известно е, че дребните породи кучета като пудели, йоркшири, шпицове джуджета или лхаса апсо са предразположени към него.
Въпреки това, други фактори могат да причинят състоянието - или поне да го влошат - като повтаряща се травма на трахеята (когато кучето дърпа каишка и носи неподходящ нашийник, например), затлъстяване и липса на физическо натоварване, наличие на респираторно или сърдечно заболяване, съпътстващо колапс на трахеята или дори вдишване на дразнещи частици, като например пасивно вдишване на цигарен дим.
Какви са симптомите на трахеален колапс?
Колабиращата трахея обикновено се проявява със суха и хронична кашлица при кучето, засилена, когато кучето се вълнува или когато дърпа каишката. Понякога кашлицата му може да го накара да повърне.
Кучетата с това състояние също могат да проявяват хрипове.
Всъщност има 4 степени на тежест на трахеалния колапс:
- етап I, при който се наблюдава кашлица при кучета главно когато са развълнувани или когато се палпира трахеята им, която освен това изглежда сравнително мека на допир,
- етап II се характеризира с по-честа и шумна кашлица (като вик на гъска) през деня,
- етап III се характеризира с още по-честа кашлица през деня, отколкото в етап II,
- етап IV, при който животното се проявява с хрипове при дишане, затруднено дишане (подчертано в легнало положение), повече или по-малко постоянна кашлица и понякога синкаво оцветяване на лигавиците (цианоза), признаци на лошо оксигенация на кръвта. На този етап трахеалният колапс е много вероятно да намали продължителността на живота на кучето.
Диагностика на колабирана трахея
Изправен пред животно, което проявява симптоми, предполагащи трахеален колапс, ветеринарният лекар може да използва образни тестове, за да потвърди диагнозата си. След това той може да прибегне до ендоскопия и/или рентгенова снимка на врата и гръдния кош, за да наблюдава вида на трахеята на кучето.
Какви възможни лечения за трахеален колапс при кучета?
Медицинско лечение на трахеален колапс при кучета
Лечението на трахеален колапс е медицинско поначало. Основава се на прилагането на антитусивни лекарства и бронходилататори.
Могат да се използват и кортикостероиди за много кратки периоди и в противовъзпалителни дози за намаляване на възпалението на трахеята.
Трябва да се вземат и хигиенно-диетични мерки, за да не се влоши състоянието на кучето като:
- поставете затлъстели кучета или кучета с наднормено тегло на диета, за да отслабнат,
- избягвайте да носите нашийник, когато ходите на каишка, но предпочитайте да носите колан, който няма да притисне трахеята,
- избягвайте да вдишвате дим или дразнещи частици за болното куче.
Разбира се, ако кучето страда от други сърдечни и/или респираторни заболявания, те ще трябва да бъдат лекувани едновременно.
Хирургично лечение на трахеален колапс при кучета
Когато кучето не реагира на медицинско лечение, понякога е възможно да се обмисли хирургично лечение. Съществуват няколко техники между:
- частична хондротомия, която включва затягане на трахеалната мембрана,
- сгъване на трахеалната мембрана, което има за цел да направи гънка в трахеалната мембрана, за да я скъси,
- поставяне на екстралуминална протеза. Състои се от поставяне на протеза, обикновено изработена от полипропилен, около трахеята, за да се предотврати свиването й, като стент,
- поставяне на ендолуминална протеза, наричана още трахеален стент. Това е протеза, която хирургът поставя вътре в трахеята и която чрез разгъване има за цел да възстанови правилното отваряне на последната.
Понякога могат да възникнат усложнения след тези операции и въпреки това някои симптоми на заболяването могат да продължат.