Какво представлява синдромът на Клод Бернар Хорнер при кучета?
Синдромът на Клод Бернар Хорнер е неврологично разстройство на симпатиковата очна инервация, което се проявява при кучета чрез офталмологични разстройства. Този синдром се причинява от дисфункция на симпатиковите нерви в очите и околните лицеви мускули, които обикновено помагат за контролиране на мигането на очите или мускулния тонус.
Състоянието обикновено възниква внезапно и обикновено засяга едната страна на главата, но може да бъде двустранно, ако увреждането на нерва е разположено между хипоталамуса и нервните коренчета от Т1 до Т3.
Какво причинява синдрома на Horner?
В 50-90% от случаите при кучета синдромът на Claude Bernard Horner често се класифицира като идиопатичен, което означава, че няма известна причина. Следователно лабрадорите са расово предразположени към това състояние като кокерите, колитата и златните ретривъри.
В други случаи синдромът на Клод Бернар Хорнер може да бъде вторичен:
- на хипоталамични лезии, причинени от тумор или травма,
- лезии на мозъчния ствол, причинени от тумор, инфекция, травма или възпалителен процес,
- за наранявания на гръбначния мозък след травма, дискова херния или фиброхрущялна емболия,
- увреждане на нервно коренче между Т1 и Т3 в случай на авулзия на брахиалния плексус (разкъсване на нерв след травма),
- лезии на симпатиковия трунк и краниалния цервикален ганглий, възникващи в резултат на травма, операция или развитие на медиастинален тумор,
- увреждане на средното ухо след отит, травма, развитие на тумор или назофарингеален полип,
- ретробулбарни лезии вследствие на травма или наличие на тумор или абсцес.
Как се проявява синдромът на Клод Бернар Хорнер при кучета?
Най-честите клинични признаци на синдрома на Клод Бернар Хорнер са:
- птоза (увисване) на горния клепач,
- стеснена зеница (миоза),
- трети клепач, който изглежда червен и повдигнат на окото,
- зачервяване на конюнктивата,
- око, което изглежда по-хлътнало (енофталм).
Други симптоми могат да придружават офталмологичните признаци. Те варират в зависимост от местоположението на увреждането на нервите и могат да включват, наред с други неща, вестибуларен синдром или парализа на крайниците.
Какво е лечението на синдрома на Клод Бернар Хорнер?
Лечението зависи от причинното състояние.
Така че, ако кучето ви има синдром на Клод Бернар Хорнер, могат да бъдат показани няколко диагностични теста сред прегледи на очите и ушите, рентгенови лъчи на шийката на матката и евентуално сканиране на мозъка или ЯМР. Тестовете могат да включват накапване на капки неозинефрин, поставени в засегнатото око, за да помогнат за локализиране на източника на проблема.
Въпреки това повечето случаи на синдром на Horner са идиопатични и могат да бъдат лекувани със симптоматично лечение с капки за очи.
Ако не е налице основна патологична причина, проблемът има тенденция да се разреши спонтанно, но може да отнеме седмици или месеци в зависимост от тежестта му.