Какво е диафрагмална херния?
Диафрагмата е тънката мускулна стена, която обикновено разделя корема от гръдния кош.
За диафрагмална херния говорим, когато коремните органи (черен дроб, далак, черва, бъбрек) навлязат в гръдната кухина поради разкъсване на диафрагмата или вродена аномалия в нейното развитие, което води до по-голяма или по-малка комуникация между коремната, гръдната и перикардната кухини.
Какво причинява диафрагмална херния при кучета?
Най-честата причина за диафрагмална херния е външна травма като пътен инцидент, смачкване или падане, което причинява разкъсване на диафрагмата.
Но по-рядко диафрагмалната херния може да бъде от вроден произход. Тогава имаме работа или с плевро-перитонеална херния, или с перитонео-перикардна херния. Във втория случай има непрекъснатост между перитонеалното пространство и перикардната торбичка (обвивката, която обгражда сърцето), което в най-тежките случаи може да доведе до нарушения на сърдечния ритъм по-специално.
Подозира се семейна черта за тази аномалия, така че определени породи са по-често засегнати, като немската овчарка и пудела.
Какви са симптомите на диафрагмална херния?
Симптомите зависят от тежестта на хернията. В зависимост от произхода си те могат да се появят от раждането или след травма, понякога дори няколко дни или седмици след последната.
Когато коремното съдържимо изпъкне в гръдната кухина, то може да притисне белите дробове и да им попречи да се раздуят напълно, причинявайки затруднения в дишането.
Собственикът на домашен любимец може също да забележи симптоми като стомашно-чревни разстройства (повръщане, диария, запек, болка) и анорексия. Коремът на кучето може да изглежда кух при палпация.
При тежки или остри случаи често има респираторен дистрес, нарушен сърдечен ритъм и други признаци на системен шок.
Някои вродени диафрагмални хернии са асимптоматични и се откриват случайно по време на операция по друга причина или причиняват симптоми само след травма, която влошава хернията.
Как се диагностицира диафрагмалната херния?
Диагнозата се основава на спомените, резултатите от клиничния преглед и изследването на рентгеновите снимки на гръдния кош.
В някои случаи ще са необходими ултразвук или специални рентгенови изследвания, използващи багрила, за да се постави окончателна диагноза.
Какво е лечението за диафрагмална херния?
Ако диафрагмалната херния е след скорошна травма, животното ще трябва да бъде медицински стабилизирано, преди хернията да може да бъде коригирана хирургически.
Някои кучета дори ще се нуждаят от спешна торакоцентеза, за да се отстрани течността, натрупана в гръдната кухина.
След като кучето се стабилизира, хернията се коригира хирургически. Лечението е комплексно и включва репозиция на хернията (органите се сменят в коремната кухина) с последващо зашиване на диафрагмалния пробив.
При форми на вродена диафрагмална херния често е желателно да се извърши операция възможно най-рано.