Куче, ексхумирано от гроб
Това е изключително откритие и още по-изненадващо, тъй като костите на това куче почиват в гроб до този на човешко същество. В момента не знаем мястото, запазено за покойника в това село, кой е бил, защото експертите все още не са имали време да направят задълбочени анализи на костите му. Те също така посочиха, че по това време мъжете обикновено се заобикаляха с ценни или ценни предмети в очите им, за да получат достъп до задгробния живот.
Ола Магнел, остеолог: „Това е едно от най-старите открития в погребението на кучета в страната.Фактът, че е бил погребан насред село от каменната ера, е уникален. Затова археолозите ще продължат изследването си и ще се опитат да реконструират скелета на кучето, за да разберат повече. Това не би трябвало да създава никакви проблеми: костите са в добро състояние на съхранение благодарение на слоевете кал и пясък, пренесени по време на внезапно покачване на водата, случило се преди 8400 години и което е защитило тези фрагменти в продължение на хилядолетия.
Каква беше връзката между човека и кучето?
Първите елементи, актуализирани по време на тази ексхумация, предполагат, че кучето вече е имало своето място сред човека, че то вероятно е живяло с него и може би вече е било опитомено. Трудно е да се определи точната връзка между тях и точната дата на опитомяването, но учените я оценяват преди около 15 000 години през горния палеолит.
Вярно е, че връзката между човек и куче, дори тяхната взаимна привързаност, датира от хилядолетия. С течение на времето те трябваше да се опознаят, да се сближат и кучето стана спътник на човека.
Други изследвания, други открития
Проучване, проведено в Каталуния върху костите на много млади кучета (на възраст от 1 месец до 6 години), ексхумирани в гробове на 6000 години, показа, че тяхната диета е почти подобна на тази на хората. За да заключим: „съжителство между животни и обитатели в този регион преди 6000 години“.
През 2019 г. друго изследване на „кучешки череп“ на 4500 години, открито от гроб на шотландския архипелаг Оркни, беше обект на ритуално погребение, което предполага, че „животните са били от особено значение за фермерите който живееше там. Едно заровено куче показва по някакъв начин колко подобни сме си останали – същото чувство на скръб и загуба“, коментира Карл Персон, един от ръководителите на работите.